Днес нашите зъби имат голямо значение в живота ни, както естетически, така и функционално. Поради тази причина нашата цел винаги трябва да бъде да държим собствените си зъби в устата си. Но ако имаме зъби, които определено трябва да бъдат премахнати, имплантацията ще бъде решението в този смисъл.

'Трябва да се помни, че системното здраве на тялото е най - важният проблем. Преди всичко е важно цялостното здраве на организма.’’

Колкото по-вредни са несъзнателните лечения, които застрашават здравето на човека, толкова по-вредни са хората, на които могат да бъдат направени протези с импланти, като се вземат подходящи предпазни мерки и се извършват проверки, и толкова по-вредно е да ги лишавате от комфорта на живота, като несъзнателно избягвате тези лечения.

Беззъбието причинява нездравословна диета у хората и също така е психологически уморително.

Както при всяко лечение, при прилагането на импланти могат да възникнат ситуации, които не трябва да се извършват. Тези състояния, при които лечението не трябва да се извършва, се наричат противопоказания. Точно както лечението, което ще причини вреда, няма да се извърши, ако противопоказанията бъдат открити много добре, няма да оставим хората без зъби, като извършим необходимото лечение, като идентифицираме хора, които нямат противопоказания.

Противопоказанията могат да бъдат разделени на локални и системни. Наличието на системни заболявания играе важна роля при планирането и провеждането на имплантационната терапия. Има някои системни заболявания, които засягат костния метаболизъм, заздравяването на рани в тъканите и в крайна сметка успеха на имплантационната терапия. В допълнение, системните заболявания, които се лекуват с лекарства или други методи, могат да засегнат имплантите и околните тъкани.

Сърдечно-съдови (сърдечно-съдови) заболявания

‘‘При сърдечни заболявания трябва да се внимава, особено при използване на разредители на кръвта, и ако е необходимо, трябва да се получи правилна анамнеза и да се консултира с лекуващия лекар.’’

Беше отбелязано, че някои заболявания като хипертония, атеросклероза, съдова стеноза, коронарна болест на сърцето и застойна сърдечна недостатъчност не пречат на интеграцията на импланта в костта, въпреки че причиняват потискане на кръвния поток, намалена плътност на кислорода и недостатъчно снабдяване с тъкани и следователно сърдечно-съдовите заболявания не оказват отрицателно въздействие върху клиничния успех на имплантите.

Проучванията показват, че те са доказали, че блокерите на калциевите канали като нифедипин (адалат, нидилат и др.), използвани за лечение на тези заболявания при пациенти със застойна сърдечна недостатъчност и хипертония, могат да намалят костната резорбция, позволявайки директен приток на калций в клетката. По същия начин те показват, че блокерите на калциевите канали намаляват костната резорбция (резорбция) с до 50% в зависимост от дозата. Това от своя страна показва положителен механизъм на действие на някои сърдечни лекарства.

Диабет (захарен диабет)

‘‘В много случаи имплантите могат да се прилагат на диабетици според тяхната научна стойност. Имаме и случаи в нашата клиника, които имат история до 14 години и се наблюдават.’’

Ако имате диабет и искате да си направите имплант, трябва да се подложите на прегледа, който имате досега, и ако кандидатствате заедно с прегледите на лекаря, ще можете да се подложите на задълбочен преглед и, ако е необходимо, да се подложите на стоматологично лечение, ако сметнете за подходящо, като се консултирате с друг лекар, който извършва вашето наблюдение или е компетентен в това отношение.

Диабетът има няколко системни усложнения, включително заболявания на очите, бъбреците, мозъчните съдове, микро - и макроваскуларите и нарушено зарастване на рани. От друга страна, сухотата в устата е свързана с образуването на често срещани кариеси, гъбички и заболявания на венците. 

Според данни, получени от статии, които изследват успеха на имплантацията при пациенти с диабет, на които са имплантирани множество импланти; бяха направени изводи, че честотата на загуба на импланти при пациенти с контролиран диабет е в нормални граници. Резултатите от имплантационното лечение на пациенти с диабет, контролирани в нашата клиника, също подкрепят тази гледна точка.
Според данните от тези проучвания, за да се осигури осеоинтеграция на имплантите и да се предотврати забавянето на заздравяването на меките тъкани, трябва да се поддържа добър гликемичен контрол преди и след операцията. За тази цел се провежда тест на 01-Ви, който показва средната концентрация на глюкоза в кръвта през последните 6-8 седмици. Прилагането на импланта се оценява чрез оценка на получените резултати чрез клиничен контрол и анамнеза.

Стоматологично Лечение при хора, приемащи кортизон (кортикостероиди)

‘‘Както всяко лекарство, продължителността и дозировката са важни, когато използвате кортизон. Решението за поставяне на импланта трябва да бъде взето от лекаря чрез извършване на обща анамнеза и клиничен преглед на пациента.’’

Кортикостероидите са силно противовъзпалителни лекарства, които се използват за лечение на много системни заболявания.

Тези лекарства намаляват възпалението, ефективни са за намаляване на отока и свързаната с него болка; Те обаче също намаляват синтеза на протеини и в същото време забавят зарастването на рани. Освен това намалява броя на белите кръвни клетки и намалява устойчивостта на пациента през октомври към инфекция. Следователно след първоначалната доза трябва да се използва подходящ антибиотик в продължение на 3-5 дни.

Зъбна връзка с костна резорбция (остеопороза)

"В светлината на следните данни може да се заключи, че остеопорозата не е противопоказание за лечение на зъбни импланти. Все пак се препоръчва общ преглед, преглед и пълна хигиена на устната кухина преди операцията.’’

Това е костно заболяване, което се появява в скелета в резултат на разреждането на протеиновата мрежа в костта в резултат на намаляване на костната маса с възрастта, което води до много лесно разрушаване на костите. Остеопоротичните (резорбционни) промени в челюстите са подобни на промените в други кости на тялото. 

(Остеопороза; тъй като причинява по-голяма загуба на плътност на трабекуларната кост, отколкото кортикалната кост, няма противопоказания за незабавно стабилизиране на имплантите. Много клинични проучвания след менопауза на възраст над петдесет години показват близки нива на загуба за други пациенти и е отбелязано, че хормонозаместителната терапия (ХЗТ) не влияе на честотата на загубите.)

В мета-анализ, извършен от Чен и дек., (Анализ на множество литературни проучвания) връзката между остеопорозата и загубата на зъбни импланти не е призната за статистически значима.

Използване на бисфосфанат и лечение на импланти

"Бисфосфанатите, приемани интравенозно, представляват висок риск от операция по имплантиране. Продължителността и дозите на тези перорални лекарства, както и други заболявания и използвани лекарства, както и общият клиничен преглед и оценка на анамнезата трябва да се определят от лекаря, който ще извърши лечението, ако е необходимо, чрез серумния тест на 0.’’

Бисфосфонатите са група лекарства, често използвани при много костни заболявания и са одобрени от Американската администрация по храните и лекарствата (0) за лечение на остеопороза, метастатични костни тумори и болест на Пейдж. Бисфосфонатите действат чрез инхибиране на остеокластите или намаляване на костната резорбция.

Връзка на лъчетерапията с имплантационната терапия

‘‘Лъчевата терапия на главата и шията причинява липса на кислород в тъканите, вазоконстрикция и разрушаване на тъканите. Той не може да бъде реконструиран поради намалена жизнеспособност на тъканите и повишен риск от разрушаване на костите.’’

Рискът от липса на интеграция на импланти е 2-3 пъти по-висок при пациенти, подложени на лъчева терапия. При хора с това състояние се съобщава, че използването на хипербарен кислород с налягане над 1 АТМ преди и след процедурата увеличава успеха 20 пъти.

Друг проблем е лъчетерапията, прилагана след имплантацията. Колко време след поставянето на импланта това лечение и дозиране оказват значително влияние върху резултата. Съобщава се, че рискът е по-малък при използване на по-стари импланти.

Връзка на импланта с ектодермална дисплазия

"Ектодермалната дисплазия е наследствено заболяване, което се проявява чрез засягане на тъкани като коса, кожа, нокти и зъби. Най-често наблюдаваната интраорална клинична проява е липсата на един или най-вече няколко зъба.’’

Класическите стоматологични и протезни лечения често се провалят поради липсата на адекватна тъканна опора. Правилният метод е лечението с импланти, което ще се извърши след приключване на разработката.

Въпреки че прилагането на импланти не се препоръчва при лечение на дефицит на един зъб, при тежки случаи на хиподонтия е установено, че предната част на долната челюст е най-подходящото място за прилагане на импланти. В проведените проучвания се съобщава за значително по-ниско ниво на поддържащ капацитет и успех на горната челюст в сравнение с долната.